„Най-голямо намаление на учениците има в професионално направление „Техника” – 38%, но независимо от това броят на обучаваните ученици в това направление остава най-голям – 41 000”, обясни тя. Преименуването на професионалните училища от „техникуми” в „професионални гимназии” превърна техните имена в неразпознаваеми от учениците и техните родители абревиатури, каза още директорът. „Какво например означава ПГССТ (Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм), ПГСАГ (Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия) ПГМСС (Професионална гимназия по механизация на селското стопанство”, аргументира се Иванова.
Немалка част от директорите на професионалните школа искат да се върнат старите наименования „техникуми”, констатира от своя страна зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева. Тя обясни обаче, че подобно предложение не е залегнало в проекта на новия закон за професионалното образование. Според Иванова обаче не е задължително да се връща старото наименование „техникум”, а просто гимназиите да имат по-разпознаваеми и атрактивни имена.
Друг проблем на професионалното образование е, че има голям дял професии, към които има нулев интерес от страна на учениците. В списъка на професиите има 473 специалности. През настоящата учебна година обаче план-прием е реализиран в едва 226 от тях. Сред недостатъците на професионалното образование е и незадоволителното обучение по чужд език. Затова и техникумите в момента не могат да се конкурират с профилираните гимназии.
Голяма част от възпитаниците, които излизат от елитните техникуми, пък избират да продължат обучението си зад граница. Така например 40% от зрелостниците от Националната търговско-банкова гимназия избират да следват висше в чужбина, а 60% стават студенти в българските университети, отчете още Емилия Иванова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар