Преди дни той бе преместен от затвора в Бобовдол на лек режим в Самораново. За добро поведение!... А ние всеки път, когато се случи нещо такова, вече напълно непоправимо престъпление с деца, почваме да се чудим как обществото ни е стигнало дотук и откъде тази агресия. Историята, която ще ви разкажем, може да изглежда безобидна тийнейджърска случка, а може би - не съвсем, защото интригата в нея е като „за възрастни”...
Седмокласничките Евелин и Христина са довчерашни приятелки. Споделяли са си всичко интимно. Днес са кръвни врагове. В основата на конфликта е момче от училището - Паоло от съседния клас. Хриси харесвала Паоло, но нещо се скарали. Тя моли Ева да проведе разговор с него. И, както обикновено се случва, ролята на „куриера” е винаги опасна и рискована. Ева изпълнява поръчката, но Паоло май повече харесва... да го харесват. А и споменал нещо от сорта, че съжалявал за бившата си приятелка. След този разговор с Ева, двамата почнали да си пишат. Според девойката - повече от скука, „ей-така”. Във времената на мобилните, скайп, фейсбук и какви ли още не електронни клюкарници, да си „пишеш” с някого, за да убиваш времето и разнообразяваш ежедневието си, е съвсем нормално. Христина обаче не мисли така. Тя приема общуването на Ева с Паоло за предателство от нейна страна и тутакси реагира с грозен чат, който публикуваме без редакция:
06.12.2013 г. 17:17
Хриси :
„Бяхме близки с теб, но просто като започна да пишеш на Паоло тва за ''да му мачкаш к...ра” '''да му лапаш'' всички те намразиха. Нещо да кажеш ?”
Ева отвръща:
06.12.2013 г. 20:32
Докато ви изнасяше бяхте близки с мен ,а след това ми обърнахте гръб !!! Може би това е вашия стил, или просто така ви изнася”
Христина обаче не приема обяснения. Тя очевидно е твърдо убедена, че именно Ева е застанала на пътя й към Паоло и тутакси активира всичките си усилия да убеди и останалите съученици от двата класа, че бившата й вече приятелка заслужава презрение. Най-бързият път към това е Евелин да бъде охулена от т.нар. „Група на готините”, сформирана като авторитет - „отворените” срещу „задръстеняците”. Така и малкото „незначителни” съученици, останали извън класацията „готини”, от страх също почват да „мразят” Ева, в израз на солидарност с тарторката на „готините” - Хриси. За кратко време Евелин е напълно изолирана от всички. Решава да сподели с майка си и й заявява, че не иска да ходи на училище, защото там „всички я мразят”. Домашните й, разбира се, се виждат в паника - седми клас е, предстои й да кандидатства, а всеки пропуснат ден е пропуснат материал. А чатът не престава. Ева е залята от всевъзможни презрителни и обидни писания, включително и закани и внушения колко и все повече всички я мразят. Христина убедително заблудила всички, че Ева я заплашвала, че ще я бие. Ева отрича това с категоричното:
„Лъжа!”
Майка й Силвия потърсва за помощ класната. „Обясних й, че зрее проблем и че е необходима намеса на възрастен, който да укроти нещата. Разчитах, че да си учител, означава да си и педагог. Уви, нещата не само че не се подобриха след намесата на класната, ами конфликтът се задълбочи и ескалира в нови отмъстителни прояви”, казва пред наш репортер майката. От подмятанията на съучениците си Ева разбира че разговорът ми с класната й съвсем не е останал „на четири очи”. „Защо си казала на майка си?!”, я упреквали всички. „Стигна се дотам, че бе намесен и вестникът ви, в който преди време писахте за мен по повод мои съдебни дела. Пратиха на дъщеря ми следния текст, разпратен от Христина: „Да преснимам ли вестник „ШОУ”?! Крушата нали не пада по-далече от дървото...” Дъщеря ми се затвори и обяви, че „не може” да ходи на училище. Известно време отсъства, защото се разболя, но после категорично настоя, че трябва да се премести в друго училище. През цялото това време я тормозеха с чат как й броели неизвинените и как успешно са й съсипали живота. Появиха се и три фалшиви профила от нейно име, чиято цел очевидно бе чрез тях още повече да я злепоставят пред съучениците й. Пускам жалба до Отдел „Компютърни престъпления” в полицията. Тази на пръв поглед тийнейджърска ревност прерасна в
отмъстителна война
Намирам за грешка от страна на дъщеря си, че още при първите опити да бъде злепоставена, не е обяснила проблема пред другите, но тя ми казва, че не са й позволили да го стори. Гледам да съм обективна - отчитам като нейна грешка и това, че се е поддала на интригата и е продължила да си пише с Христина и двете да се обиждат... Не мога да повярвам, че това се случва между деца. И на какъв език само си пишат! Обмисляме преместването на Ева в друго училище. Намирам за неадекватно обаче поведението от страна на класна, директор, педагогически съветник в това училище. Явно неглижираха проблема и не можаха да го овладеят навреме. Бях при директорката, когато дойдоха в кабинета й хора от Инспектората. Побърза да ме отпрати, за да не чуят и те за какво става въпрос... Същата тази Хриси миналата година е скъсала дневника на класа, недоволна от някои свои оценки. Доколкото разбрах, това е било доказано по безспорен начин, но не я наказаха. Сега моята дъщеря е принудена доброволно да напусне, а Христина остава! Не смятам, че това е справедливо и че дава добър пример на останалите. Толерира се хулиганство. И това става в елитно столично училище!”, каза майката на Евелин - Силвия Дишова. Тя разказва още, че тази събота е успяла да убеди дъщеря си да отиде на училище. Ева се появила там, но още от прага съучениците й я почнали с подмятания и подигравки.
Репортер на „ШОУ” се срещна с момичето. Ето какво сподели самата тя: „Няма смисъл, местя се! Провалиха ми всичко. А искам да кандидатствам в гимназията за древни езици и култура. Съжалявам, че разочаровах мама!..”, сподели пред нас Евелин. Хриси току-що й била писала:
„Бегай бе, мършооооо!”
Такива истории може би има във всеки клас и във всяко училище. Напълно е възможно Ева и Хриси да се сдобрят и един ден, като пораснат, дори да се смеят на сегашните си тийнейджърски „драми”. За момента обаче конфликтът, в който са въвлечени два класа деца, месеци преди кандидатстване, е сериозен. Буди и глобалният въпрос - какво се случва с децата ни? Акселерацията не е само физическа. Става въпрос за нещо по-страшно - направо за психотронна война. Ако изобщо са в часовете, децата ни си чатят по телефоните. Пишат си неграмотно и злобно. Интригантски се топят не само помежду си, но и учителите си. Открито им се подиграват. Даскалите треперят от още по-арогантните им родители, особено когато те са влиятелни или богати хора; получават инфаркти и инсулти, обидени заради незачитането на професията им и грубиянското отношение на обществото към нея. В същото време сме свидетели как изкусни лолитки набеждават строги учители в педофилия, гримират се в час и пушат в двора на училищата. А школските директори се правят на ударени, защото има борба за бройката. В техните очи броят ученици е хляб за учителите - иначе няма как да им подсигурят „норматив”. Настанаха времена, в които нормативът, а не качеството на образование, определя „рейтинга” на училищата. Така училищният живот се превръща в един постоянен „Биг брадър”, в който скандалните герои са любимците на публиката.
Еми Мариянска
Няма коментари:
Публикуване на коментар