Коконова |
В Брезник се заговори за гражданско общество, тъй като проблемът предизвика вълна от възмущение и критика, както към директора, така и към образованието на местно, областно и национално ниво, допускащо да се случват подобни парадокси. Асенова си спечели прозвището „софрата”, но това, което последва надминава и най-смелите драматургични разработки и е достойно за сценарий на сериал, който уви не е приключил към днешно време.
В момента госпожа Асенова е директор, след като за това място не се яви друг кандидат и госпожа Коконова не счете за необходимо, тази корупционна схема да бъде премахната. В резултат на случилото се, може да се даде следния образец за начин да станеш директор в нашенски вариант:
1. Ставаш протеже на Началника на РИО с угодничене, подкупване и други популярни начини, които добре се приемат в конкретните условия. Трябва да уточним, че самата Асенова открито парадира със заможното си семейство, което не страда от скрупули, ако трябва да плати, където и както трябва. Тя е назначена като временно изпълняваща длъжността директор от Коконова преди три години само с две години педагогически опит като начален учител при необходими по правилник най-малко три години. Преди това е работила на бензиностанция в Брезник и местните хора недоумяват, как така от бензинджийка е станала изведнъж директор.
2. Минава конкурс за директори на държавни училища и двете шефки решават, че учителите от едно провинциално училище няма да проявят бдителност и лесно ще бъдат заблудени. Няма да е трудно с една убедително поднесена лъжа, подкрепена с почерпка да повярват, че и техният директор е минал необходимия конкурс. За целта се измислят и подробности около „спечеления” конкурс – за въпросното място се бил явил мъж от Кюстендил и още една жена от Перник, както самата Асенова е оповестила на колегите си на съвета, които явно мисли за полуидиоти. За беда обаче два дни след съвета с почерпката някои учители отварят сайта на РИО Перник и виждат обявата за истинския конкурс, който госпожа Асенова вече била спечелила, че и почерпила великодушно колегите си.
В малко градче като Брезник новините се разпространяват мигновено, дори и без Интернет, но в случая брезничани се оказват добре работещи с информационни сайтове.
3. Следва втора грандиозна лъжа от страна на Асенова, поднесена на изумените и колеги, а именно, че тя наистина се е явила и спечелила конкурс, но той бил анулиран по неизвестни причини и обявен друг, който са видели в сайта на РИО. И тази лъжа е разобличена лично от госпожа Коконова, която посещава училището в Ноевци и заявява, че друг конкурс за тази позиция в това училище не е обявяван и провеждан.
4. За да замаскира резила, който тръгва по медиите Асенова решава да накара верните си хора в колектива да убедят колегите си, да подпишат набързо „Опровержението” с внушението, че така ще се спаси училището от закриване и те няма да останат без работа. Това става набързо при посещение на госпожа Коконова в училището. За беда обаче това „Опровержение” се оказва пълно със смислови и правописни грешки.
В петте му изречения учител по български език намира 27 правописни грешки, повторения и ужасно фалшив патос. Дори в заглавието има грешки. Вместо да защитят компетентността си, подписалите го учители се излагат. Подписано е от 14 учители и служители, но 7 от тях не са били на педагогическия съвет с почерпката и опровергават нещо, на което не са били свидетели. Други трима от останалите 7 подписани са с нередовни за заеманата длъжност документи, без педагогическа правоспособност и подписват за да не ги смени друг евентуален директор.
Интересно е, че сред подписалите опровержението има трима учители, които преподават български език - двама начални и един прогимназиален и не е понятно, как може да не им направи впечатление, че писанието е толкова неграмотно написано. Каква ли паника трябва да е обзела учители, които подписват творение със средно по шест правописни грешки в изречение, което защитава една лъжа? Хубаво е, че поне има учители, които отказват да участват в този колективен позор и не се подписват. Грамотността и достойнството на подписалите се коментира надълго и нашироко и обществената ангажираност по темата сочи, че гражданското общество в Брезник започва да се развива, което е много положително явление.
5. Въпреки широкия отзвук госпожа Коконова мълчи.
Никой друг не желае да се яви на конкурс за позицията „директор” в Ноевци, никой друг освен Асенова не желае да е директор на неграмотни учители, никой не вярва, че конкурсът ще бъде честен и не желае да се изправи срещу галеницата на началничката, която е толкова сигурна в директорството си, че черпи повече от месец преди провеждането на самия конкурс. И дума не става тя да се отстрани от конкурс. Не се обявяват кандидатите, както е по правилник единствено в Перник, за което вече се писа в „За ПЕРНИК”.
Оставяме сами да си направите изводи върху поднесените факти за нивото на някои директори, протежирани от госпожа Коконова и начина на провеждане на конкурсите в областта.
Информиран читател
Няма коментари:
Публикуване на коментар